Човек може много по-лесно да унищожи нещо съществуващо, отколкото да създаде нещо ново. Едно божество с лекота може да създаде нещо ново, но трудно може да го разруши. Причината се нарича "добродетелност". Но защо божествата трябва да се безпокоят за такава тривиалност?
Проблема е, че вселената е буквално претъпкана. На всеки два парсека се срещат по три всемогъщи божества, всяко от тях се мисли за най-всемогъщо и отношенията им съвсем не са добросъседски. Ситуацията е меко казано експлозивна. За да внесат поне малко сигурност в собственото си съществуване, божествата са принудени да възприемат принципа на добродетелността. Това полага основите на един деликатен природен баланс, в който всеки е длъжен да пази лице.
|
|
![[картинка]](dc_images/86.jpg)
