„Ако продължа съвсем скоро ще умреш. Аз не искам да умреш. Когато намериш и третия олтар ще видиш далеч по-изумителни неща...”
„И тогава ще изпълниш обещанието си, повелителю!? Аз ти служа така предано!”
„Разбира се, дете”, каза Той. „Всичко с времето си.”
Светлината изчезна. Беше останало само леко сияние, което бързо започна да се разнася. Лериан едва сега усети изтощението си. Някой в главата й се опитваше едновеменно да бие тъпан и да реже мозъка й на филийки.
*край на II част* |
|
![[картинка]](dc_images/85.jpg)
